Четвърта власт
Печат Печат
ЗРТ


 
Закон за радиото и телевизията
10 март 2014


Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийни услуги по смисъла на този закон са аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

(2) Аудио-визуална медийна услуга/радиоуслуга е:
 
1. услуга, така както е определена в чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.), която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудио-визуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения;

2. аудио-визуално търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслуга по   т. 1.
 
(3) Аудио-визуално предаване е поредица от движещи се изображения със или без звук, което представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на аудио-визуални медийни услуги и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване.

(4) Радиопредаване е обособена част от програмна схема на радиопрограма или каталог, утвърден от доставчик на радиоуслуги.
 
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка.

(2) Радио- или телевизионен оператор е доставчик на линейни медийни услуги (програми) за радио/телевизия въз основа на програмна схема.

(3) Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни. 
 
Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., бр. 93 от 2005 г., изм., бр. 12 от 2010 г.)

(1) Този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.

(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави - членки на Европейския съюз, на основания, които попадат в областта на медийните услуги.
 
Чл. 6. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., бр. 93 от 2005 г., изм., бр. 12 от 2010 г.) (1) 
Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски. 

(2) Обществените доставчици на медийни услуги: 

1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация; 

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи; 

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност; 

4. поощряват създаването на произведения от български автори; 

5. поощряват българското изпълнителско изкуство. 
 

(3) Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални 
медийни услуги, които: 

1. осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България;
 
2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност; 

3. осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство; 

4. включват предавания, които информират, образоват и забавляват; 

5. прилагат новите информационни технологии; 

6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика; 

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот. 
 
(4) Доставчиците на медийни услуги, които не са лицензирани/регистрирани като 
обществени, са търговски. 
 
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчиците на аудио-
визуални медийни услуги осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на 
потребителите на услугата най-малко до следните актуални данни: 

1. името на доставчика на медийната услуга, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти; 

2. данни за Съвета за електронни медии, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти.
 
(2) Доставчиците на аудио-визуални и радиоуслуги осигуряват данните по ал. 1 на 
страницата си в интернет. 
 
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп., бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 12 от 2010 г.) (1) 
Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, 
религия или националност. 

(2) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги се насърчават да гарантират, че 
техните услуги постепенно стават достъпни за хората с увредено зрение или слух.
 
(3) Доставчиците на радиоуслуги се насърчават да предоставят по подходящ начин 
програми и предавания онлайн, достъпни за хората с увредено зрение или слух.
 
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност 
доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи: 

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение; 

2. гарантиране на правото на информация; 

3. запазване на тайната на източника на информация; 

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите; 

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите; 

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;

7. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) гарантиране на правото на отговор в програмите; 

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите; 

9. съхраняване на чистотата на българския език. 
 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм., бр. 12 от 2010 г.). 

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм., бр. 12 от 2010 г.). 

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм., бр. 12 от 2010 г.). 

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги. 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Журналистите и творческите работници, сключили договор с доставчици на медийни услуги, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на доставчиците на медийни услуги. 

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя. 

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Журналистите, сключили договори с доставчици на медийни услуги, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини. 

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Между собствениците и/или управителните тела на доставчиците на медийни услуги и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката. 

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) защита на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача; 

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2; 

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните доставчици на медийни услуги; 

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност; 

5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа. 

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България. 

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато: 

1. се разпространяват с образователна цел; 

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин; 

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
 
4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни 
програми. 
 
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването. 
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу доставчика на медийни услуги във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.
(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на достъп до 
съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка. 
(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии може да 
изисква от доставчиците на медийни услуги материали, както и да прави на място 
проверки, свързани с осъществяването на надзора по спазването на този закон. 
 
Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или на предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите по чл. 32, ал. 5.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат децата, не се отнасят до:
1. предавания в кодиран вид;
2. предавания, които се разпространяват в програми между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време, което не изключва отговорността на доставчиците на медийни услуги за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:
1. получени по официален ред;
2. цитати от официални документи;
3. точно възпроизвеждане на публични изявления.
4. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)
 
Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни  актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5. 
 
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор. 
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата или органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да са посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването. 
(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Операторът е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста. 
(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1. 
(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.
 
Чл. 32. (1) Съветът за електронни медии: 

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява надзор върху дейността на доставчиците на 
медийни услуги за спазването на този закон;

(22). (нова – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) изработва специализиран мониторинг на дейността на доставчиците на медийни услуги при произвеждане на предизборна кампания, който предоставя на Централната избирателна комисия; обемът и параметрите на специализирания мониторинг се определят по споразумение между Съвета за електронни медии и Централната избирателна комисия, сключено преди откриване на предизборната кампания, независимо от териториалния обхват на 
програмите.

 
Закон за радиото и телевизията, 10 март 2014
Печат Печат


» Четвърта власт » Законова рамка » ЗРТ