Виж още
Печат 
НОВИНИ
СЕМ подкрепи предложенията на ГИСДИ за изменение на Изборния кодекс
16.07.2014
Съветът за електронни медии подкрепи предложенията на ГИСДИ за изменения и допълнения на Изборния кодекс в частта регулация на медийните услуги. Съветът разгледа предложението на ГИСДИ на свое заседание на 16 юли 2014. Получихме официално писмо, съдържащо становището на СЕМ.
Ето резюме на становището:
1.Относно предложенията за административно процесуален ред за оспорване при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги:
В рамките на проведената предизборна кампания за Европарламент 2014 г. СЕМ работи в много тесни връзки с Централната избирателна комисия на основание разписано Споразумение по осъществяване на мониторинг върху дейността на електронните медии и последните изменения на ЗРТ, които въведе Изборния кодекс от 2014 г. Но, разбира се, подкрепяме възможността за осъществяване на пълен и всеобхватен надзор и при налични евентуални нарушения от страна на медии, независимо какви - електронни или печатни, същите да понесат съответната санкционна отговорност за неправомерно поведение в условията на предизборна кампания.
2. Относно неравнопоставеност в статута и функциите на печатните медии и онлайн новинарски услуги и търговските електронни медии – радио и телевизия:
Съветът за електронни медии няма правомощия в областта на регулацията на печатните медии и онлайн новинарски услуги. Относно предложението за провеждане на мониторинг и установяване на нарушения от печатни медии и онлайн новинарски услуги, на българска неправителствена организация, регистрирана за участие с наблюдатели, също така считаме, че предложението следва да бъде обсъдени с представители на печатните медии и онлайн новинарски услуги, както разбира се и ЦИК.
3. Относно редакционна отговорност на доставчиците на медийни услуги по време на изборен процес:
В чл. 17 ал. 1 и 2 от ЗРТ относно електронните медии се съдържа подобен текст като предложенията в алинея едно и две от проекта. Следва да се отбележи, че доставчиците съгласно ЗРТ носят отговорност за съдържанието на медийните услуги, независимо от вида на оператора – обществен или търговски. В предложението за изменение на ИК, този текст се разпростира само до търговските доставчици, което лишава тези, които са обществени като БНТ, БНР, АЛФА ТВ и др. от приложение на този текст върху дейността им. Относно ал. 3, 4 и 5 на същия член, текстовете биха могли да бъдат прецизирани от гледна точка на различните тълкувания на това що е официален ред, официални документи. Желаем да обърнем внимание, че текстовете, в който и да е закон, свързани със словото и разпространение на информация, следва да бъдат прецизни и точни с оглед гарантиране на основното конституционно право на всеки гражданин, закрепено в чл. 41, ал.1 от Конституцията.
4. Относно формите на отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги – платено или безплатно, а именно:
Предложеното допълнение на чл. 198 от ИК вероятно би действало превантивно: „Търговски доставчик, който не обяви в срок на условията за платено отразяване на предизборната кампания няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати“. Наблюдението показа, че имаше медии, които не оповестиха Тарифи на сайта си, освен това не всички медии оповестяваха договори или информация за тях, което с липсата на визуален или звуков изричен знак за платено съдържание затрудняваше преценката кое е платено и кое безплатно съдържание.
Становище на СЕМ по предложенията на ГИСДИ за промени в Изброния кодекс в частта регулация на медийните услуги
Ето резюме на становището:
1.Относно предложенията за административно процесуален ред за оспорване при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги:
В рамките на проведената предизборна кампания за Европарламент 2014 г. СЕМ работи в много тесни връзки с Централната избирателна комисия на основание разписано Споразумение по осъществяване на мониторинг върху дейността на електронните медии и последните изменения на ЗРТ, които въведе Изборния кодекс от 2014 г. Но, разбира се, подкрепяме възможността за осъществяване на пълен и всеобхватен надзор и при налични евентуални нарушения от страна на медии, независимо какви - електронни или печатни, същите да понесат съответната санкционна отговорност за неправомерно поведение в условията на предизборна кампания.
2. Относно неравнопоставеност в статута и функциите на печатните медии и онлайн новинарски услуги и търговските електронни медии – радио и телевизия:
Съветът за електронни медии няма правомощия в областта на регулацията на печатните медии и онлайн новинарски услуги. Относно предложението за провеждане на мониторинг и установяване на нарушения от печатни медии и онлайн новинарски услуги, на българска неправителствена организация, регистрирана за участие с наблюдатели, също така считаме, че предложението следва да бъде обсъдени с представители на печатните медии и онлайн новинарски услуги, както разбира се и ЦИК.
3. Относно редакционна отговорност на доставчиците на медийни услуги по време на изборен процес:
В чл. 17 ал. 1 и 2 от ЗРТ относно електронните медии се съдържа подобен текст като предложенията в алинея едно и две от проекта. Следва да се отбележи, че доставчиците съгласно ЗРТ носят отговорност за съдържанието на медийните услуги, независимо от вида на оператора – обществен или търговски. В предложението за изменение на ИК, този текст се разпростира само до търговските доставчици, което лишава тези, които са обществени като БНТ, БНР, АЛФА ТВ и др. от приложение на този текст върху дейността им. Относно ал. 3, 4 и 5 на същия член, текстовете биха могли да бъдат прецизирани от гледна точка на различните тълкувания на това що е официален ред, официални документи. Желаем да обърнем внимание, че текстовете, в който и да е закон, свързани със словото и разпространение на информация, следва да бъдат прецизни и точни с оглед гарантиране на основното конституционно право на всеки гражданин, закрепено в чл. 41, ал.1 от Конституцията.
4. Относно формите на отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги – платено или безплатно, а именно:
Предложеното допълнение на чл. 198 от ИК вероятно би действало превантивно: „Търговски доставчик, който не обяви в срок на условията за платено отразяване на предизборната кампания няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати“. Наблюдението показа, че имаше медии, които не оповестиха Тарифи на сайта си, освен това не всички медии оповестяваха договори или информация за тях, което с липсата на визуален или звуков изричен знак за платено съдържание затрудняваше преценката кое е платено и кое безплатно съдържание.
Становище на СЕМ по предложенията на ГИСДИ за промени в Изброния кодекс в частта регулация на медийните услуги
Печат
