Четвърта власт
Печат 
СЕМ
Становище на Съвета за електронни медии
подкрепящо предложенията на ГИСДИ за промени в Изборен кодекс,
отнасящи се до регулация на медийните услуги в изборен процес
отнасящи се до регулация на медийните услуги в изборен процес
ДО
ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГИСДИ
Д-Р КАТЯ МИХАЙЛОВА
РЪКОВОДИТЕЛ НА МЕДИЕН МОНИТОРИНГ
НА ГИСДИ
ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГИСДИ
Д-Р КАТЯ МИХАЙЛОВА
РЪКОВОДИТЕЛ НА МЕДИЕН МОНИТОРИНГ
НА ГИСДИ
16 юли 2014
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИРЧЕВ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИХАЙЛОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИХАЙЛОВА,
Във връзка с Ваше писмо вх. № НД-06-21-00-42 от 03.07.2014 г. по описа на СЕМ, съдържащо предложения за изменения и допълнения в Изборния кодекс в частта, отнасяща се до регулация на доставчиците на медийни услуги в изборния процес, излагаме становището на Съвета за електронни медии.
1.Относно предложенията за административно процесуален ред за оспорване при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги:
В рамките на проведената предизборна кампания за Европарламент 2014 г. СЕМ работи в много тесни връзки с Централната избирателна комисия на основание разписано Споразумение по осъществяване на мониторинг върху дейността на електронните медии и последните изменения на ЗРТ, които въведе Изборния кодекс от 2014 г. По всички сигнали от страна на СЕМ изпратени в ЦИК, Комисията постанови решения и в тази връзка можем да кажем, че по линия на дейността на регулатора няма неразгледани казуси, за които сигнализирахме ЦИК. Но, разбира се, подкрепяме възможността за осъществяване на пълен и всеобхватен надзор и при налични евентуални нарушения от страна на медии, независимо какви - електронни или печатни, същите да понесат съответната санкционна отговорност за неправомерно поведение в условията на предизборна кампания.
2. Относно неравнопоставеност в статута и функциите на печатните медии и онлайн новинарски услуги и търговските електронни медии – радио и телевизия:
Съветът за електронни медии няма правомощия в областта на регулацията на печатните медии и онлайн новинарски услуги. В тази връзка тези предложения следва да бъдат обсъдени в представители на този тип медии, които да изложат своите позиции. Относно предложението за провеждане на мониторинг и установяване на нарушения от печатни медии и онлайн новинарски услуги, на българска неправителствена организация, регистрирана за участие с наблюдатели, също така считаме, че предложението следва да бъде обсъдени с представители на печатните медии и онлайн новинарски услуги, както разбира се и ЦИК.
3. Относно редакционна отговорност на доставчиците на медийни услуги по време на изборен процес:
В чл. 17 ал.1 и 2 от ЗРТ относно електронните медии се съдържа подобен текст като предложенията в алинея едно и две от проекта. Следва да се отбележи, че доставчиците съгласно ЗРТ носят отговорност за съдържанието на медийните услуги, независимо от вида на оператора – обществен или търговски. В предложението за изменение на ИК, този текст се разпростира само до търговските доставчици, което лишава тези, които са обществени като БНТ, БНР, АЛФА ТВ и др. от приложение на този текст върху дейността им. Относно ал. 3, 4 и 5 на същия член, текстовете биха могли да бъдат прецизирани от гледна точка на различните тълкувания на това що е официален ред, официални документи. Желаем да обърнем внимание, че текстовете, в който и да е закон, свързани със словото и разпространение на информация, следва да бъдат прецизни и точни с оглед гарантиране на основното конституционно право на всеки гражданин, закрепено в чл. 41, ал.1 от Конституцията.
4. Относно формите на отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги – платено или безплатно, а именно:
- Не са посочени ясни критерии за начините за уведомяване за платени материали с предизборна тематика от страна на доставчиците на медийни услуги;
- Не е предвидена форма на контрол и санкции за доставчиците на медийни услуги, които не публикуват условия, ред, време, тарифи, информация за сключените договори за платено отразяване, или не обозначават платените материали.
Наблюдението на СЕМ през месец май 2014 г. върху предизборната кампания и нейното отразяване от доставчиците на медийни услуги показа, че при телевизионните програми има тенденция да се разграничава по-ясно платеното агитационно съдържание от безплатното. В голяма част предизборните материали се отделяха от останалите програмни елементи с аудио-визуални сигнали “Европейски парламент 2014!”, “Избори за Европейски парламент 2014” или други разновидности и имаше изрично обозначение за платено съобщение. Ясно изразеното деление между платени и безплатни форми чрез визуален знак бе характерно например за програми като Нова телевизия, БТВ, TВ 7, Bulgaria on air. При други телевизионни програми, например Канал 3, ТВ Европа и др., липсваше категорично изразено отделяне на платените форми от безплатните. Канал 3 напр.поместваше всички предизборни материали след аудио-визуален сигнал за евроизбори, като някои репортажи (малка част от тях) бяха с надпис, че са с платено съдържание, други не. Разграничаването на формите бе затруднено и поради късно публикуване на договорите за медийно отразяване на проявите на политическите субекти (информацията е публикува на 19.05.2014 г. т.е. извън определения в ИК 3-дневен срок от сключването на договора). При ТВ Европа материалите с предизборна агитация бяха поместени между заставките за Евроизбори 2014, но нямаше аудио-визуално съобщение, идентифициращо платеното съдържание въобще. И за тази програма напр. съществуваха пропуски по отношение на договорите (на сайта със закъснение бе поместена само първа страница на договор с една политическа партия). И в други програми въобще липсваше надпис за платено съдържание, а бяха налични само разделителни звукови сигнали, че купуването и продаването на гласове е престъпление съгласно чл. 183, ал.2 от ИК, което условие е различно от изискването на чл.179 от Изборния кодекс (Евроком, Пловдивска телевизия Тракия, ТВ Око и др.).
Що се отнася до радиопрограмите, създавани от търговските доставчици при тях тенденцията за липса на звуков сигнал за платено съдържание беше категорична: слушателят бе затруднен да прецени кое предизборно съдържание е платено и кое безплатно. Аудио сигналите в радиопрограмите обикновено съдържаха съобщението – „Европейски парламентарни избори 2014“, „Избори за Европейски парламент 2014“ и пр., както и посланието – „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ (чл.183, ал.2 ИК). Подобно обозначение може да се счита като косвено разграничаване на платените от безплатните форми на предизборна агитация, но не и като указване по подходящ начин, че материалът е платен, още повече че, независимо дали има или няма публикувани договори с партии, коалиции или независими кандидати, слушателят не можеше да се ориентира платена или безплатна е предизборната агитация.
В тази връзка наблюдението констатира, че част от медиите не направиха ясно разграничение между разпоредбата на чл.183, ал.2 от ИК и това на чл. чл.179. В този смисъл, би било полезно за информираността на аудиторията да се въведат допълнителни изисквания ясно да се обозначава платено съдържание, като поместването на подобно между разделителни заставки за съответните избори и посланието – „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ не е достатъчно условие-по същество това е различно условие на Изборния кодекс. Предложенията за допълнение на чл. 179 доставчиците на медийни услуги да публикуват на своята интернет страница, заедно с условия, ред, време и тарифи за платено отразяване на предизборната кампания, избраният от тях визуален, звуков или аудио-визуален знак за обозначаване на платеното съдържание, биха били в полза на потребителите на медийни услуги изрично да са информирани кое съдържание е платено и кое не.
Предложеното допълнение на чл. 198 от ИК вероятно би действало превантивно: „Търговски доставчик, който не обяви в срок на условията за платено отразяване на предизборната кампания няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати“. Наблюдението показа, че имаше медии, които не оповестиха Тарифи на сайта си, освен това не всички медии оповестяваха договори или информация за тях, което с липсата на визуален или звуков изричен знак за платено съдържание затрудняваше преценката кое е платено и кое безплатно съдържание.
Що се отнася до радиопрограмите, създавани от търговските доставчици при тях тенденцията за липса на звуков сигнал за платено съдържание беше категорична: слушателят бе затруднен да прецени кое предизборно съдържание е платено и кое безплатно. Аудио сигналите в радиопрограмите обикновено съдържаха съобщението – „Европейски парламентарни избори 2014“, „Избори за Европейски парламент 2014“ и пр., както и посланието – „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ (чл.183, ал.2 ИК). Подобно обозначение може да се счита като косвено разграничаване на платените от безплатните форми на предизборна агитация, но не и като указване по подходящ начин, че материалът е платен, още повече че, независимо дали има или няма публикувани договори с партии, коалиции или независими кандидати, слушателят не можеше да се ориентира платена или безплатна е предизборната агитация.
В тази връзка наблюдението констатира, че част от медиите не направиха ясно разграничение между разпоредбата на чл.183, ал.2 от ИК и това на чл. чл.179. В този смисъл, би било полезно за информираността на аудиторията да се въведат допълнителни изисквания ясно да се обозначава платено съдържание, като поместването на подобно между разделителни заставки за съответните избори и посланието – „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ не е достатъчно условие-по същество това е различно условие на Изборния кодекс. Предложенията за допълнение на чл. 179 доставчиците на медийни услуги да публикуват на своята интернет страница, заедно с условия, ред, време и тарифи за платено отразяване на предизборната кампания, избраният от тях визуален, звуков или аудио-визуален знак за обозначаване на платеното съдържание, биха били в полза на потребителите на медийни услуги изрично да са информирани кое съдържание е платено и кое не.
Предложеното допълнение на чл. 198 от ИК вероятно би действало превантивно: „Търговски доставчик, който не обяви в срок на условията за платено отразяване на предизборната кампания няма право да сключва договори за платено отразяване с политически партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати“. Наблюдението показа, че имаше медии, които не оповестиха Тарифи на сайта си, освен това не всички медии оповестяваха договори или информация за тях, което с липсата на визуален или звуков изричен знак за платено съдържание затрудняваше преценката кое е платено и кое безплатно съдържание.
С УВАЖЕНИЕ:
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
Председател на СЕМ
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
Председател на СЕМ
Печат
