Законова рамка
Виж още
Печат 
Правни казуси
Недопустимо е прекрояване на ЦИК заради човек на Бареков
По повод указ на Плевнелиев юристи предупреждават:
Указ на президента Росен Плевнелиев заплашва да породи поредния политически скандал, отново свързан с попълнението на Централната избирателна комисия (ЦИК). За това предупреждават юристи, които се обърнаха към "Правен свят". Причината отново е в лошо написания Изборен кодекс, който страда от нерешими противоречия.
Става въпрос за указа на президента от днес, с който държавният глава утвърди Правила за провеждане на публична процедура за изслушване на предложен член на ЦИК от коалиция, непредставена в Народното събрание, но с избрани с нейната кандидатска листа членове на Европейския парламент.
Този указ, публикуван на сайта на президентството, е издаден по предложение на коалиция "България без цензура, ВМРО-БНД, Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден", която има двама евродепутати, избрани с нейната листа. Като се позовава на чл. 46, ал. 3 и чл. 47, ал. 2, т. 2 от Изборния кодекс (ИК), коалицията е направила предложение за член на ЦИК да бъде назначена Катя Иванова Иванова. Според цитираните в предложението текстове от кодекса, ЦИК се състои от 18 членове, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. Членовете на ЦИК се избират от НС, съответно - назначават от президента, след проведена публична процедура.
Според юристи обаче, Изборният кодекс не предвижда процедура за допълване на ЦИК с нови членове при промяна на политическото представителство - било в парламента, било в Европейския парламент, нито процедура за подмяна на един член на ЦИК с друг преди изтичане на мандата му.
Другояче казано, няма процедура, по която партия или коалиция, която за първи път печели депутатски места – в Народното събрание или в Европарламента, да получи свои представители в ЦИК, защото това би означавало да се увеличи броят на членовете на комисията, а те са лимитирани по закон – 18 души. Също така, няма юридическа възможност да се подмени един член на ЦИК, предложен от партия, която вече е загубила своето представителство в Европарламента (или в националния парламент) с представител на друга партия, която тепърва е получила представителство или пък е увеличила броя на своите депутати. Просто кодексът не предвижда основание за предсрочно прекратяване на мандат на член на ЦИК поради това, че партията или коалицията, която го е предложила, междувременно е загубила своите представители в парламента или европарламента. Същевременно, такъв член на ЦИК напълно законосъобразно е назначен в комисията, защото по време на нейното сформиране той е отговарял на условията за това.
В този смисъл, идеята, че от ЦИК трябва да бъде изваден представителят на НДСВ (защото на последните избори за Европейски парламент царските хора не успяха да вкарат нито евродепутат), за да може на неговото място да се назначи представител на коалицията на Николай Бареков, е юридически необоснована, коментират експертите. Решението в случая не бива да зависи от конкретната политическа сила, а да се процедира принципно. Не бива да се забравя, че Реформаторският блок също има евродепутат, но ако и той предяви претенции за свой представител в ЦИК, няма кой да бъде подменен и следователно - трябва да се увеличи броят на членовете на комисията, а те са ограничени на 18.
Законът не отчита динамиката на политическото представителство, защото така е решил законодателят – съзнателно или от некадърност.
Пред БНР тази сутрин и председателят на ЦИК Ивилина Алексиева, изключи промяна на състава на комисията преди изборите на 5 октомври. "Към настоящия момент нито има законова разпоредба, нито има съответната процедура. Към настоящия момент няма такава възможност", заяви Алексиева. Изборният кодекс не е предвидил такава преходна и заключителна разпоредба и съответна промяна може да бъде направена само от следващия парламент, каза тя.
Някои юристи сочат и друг проблем в президентския указ, а именно идеята за провеждане на процедура по публично изслушване на кандидатката на коалицията Катя Иванова. В самото предложение за назначаването й се казва, че публичната процедура по чл. 47, ал. 1 от ИК е била проведена в рамките на самата коалиция. Спорно е доколко такава процедура може да се провежда в рамките на президентската институция, доколкото президентът действа при условията на обвързана компетентност и може да откаже назначаване на предложен кандидат само ако не отговаря на условията на закона, смятат юристи. И задават въпрос – дали например неудовлетворителното представяне на един кандидат по време на прослушването, може да послужи като основание на президента да откаже назначаването му. Според тях е недопустимо президентът да прави такава преценка.
Мирела Веселинова
Недупостимо е прекрояване на ЦИК заради човек на Бареков
"Правен свят", 6 август 2014
Интересен щрих:
Очевидно указът е бил публикуван на страницата на Президантството. Намираме линкове към него. Но те вече нищо не отварят, очевидно указът е скрит...
По повод указ на Плевнелиев юристи предупреждават:
Недопустимо е прекрояване на ЦИК заради човек на Бареков
Указ на президента Росен Плевнелиев заплашва да породи поредния политически скандал, отново свързан с попълнението на Централната избирателна комисия (ЦИК). За това предупреждават юристи, които се обърнаха към "Правен свят". Причината отново е в лошо написания Изборен кодекс, който страда от нерешими противоречия.
Става въпрос за указа на президента от днес, с който държавният глава утвърди Правила за провеждане на публична процедура за изслушване на предложен член на ЦИК от коалиция, непредставена в Народното събрание, но с избрани с нейната кандидатска листа членове на Европейския парламент.
Този указ, публикуван на сайта на президентството, е издаден по предложение на коалиция "България без цензура, ВМРО-БНД, Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден", която има двама евродепутати, избрани с нейната листа. Като се позовава на чл. 46, ал. 3 и чл. 47, ал. 2, т. 2 от Изборния кодекс (ИК), коалицията е направила предложение за член на ЦИК да бъде назначена Катя Иванова Иванова. Според цитираните в предложението текстове от кодекса, ЦИК се състои от 18 членове, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. Членовете на ЦИК се избират от НС, съответно - назначават от президента, след проведена публична процедура.
Според юристи обаче, Изборният кодекс не предвижда процедура за допълване на ЦИК с нови членове при промяна на политическото представителство - било в парламента, било в Европейския парламент, нито процедура за подмяна на един член на ЦИК с друг преди изтичане на мандата му.
Другояче казано, няма процедура, по която партия или коалиция, която за първи път печели депутатски места – в Народното събрание или в Европарламента, да получи свои представители в ЦИК, защото това би означавало да се увеличи броят на членовете на комисията, а те са лимитирани по закон – 18 души. Също така, няма юридическа възможност да се подмени един член на ЦИК, предложен от партия, която вече е загубила своето представителство в Европарламента (или в националния парламент) с представител на друга партия, която тепърва е получила представителство или пък е увеличила броя на своите депутати. Просто кодексът не предвижда основание за предсрочно прекратяване на мандат на член на ЦИК поради това, че партията или коалицията, която го е предложила, междувременно е загубила своите представители в парламента или европарламента. Същевременно, такъв член на ЦИК напълно законосъобразно е назначен в комисията, защото по време на нейното сформиране той е отговарял на условията за това.
В този смисъл, идеята, че от ЦИК трябва да бъде изваден представителят на НДСВ (защото на последните избори за Европейски парламент царските хора не успяха да вкарат нито евродепутат), за да може на неговото място да се назначи представител на коалицията на Николай Бареков, е юридически необоснована, коментират експертите. Решението в случая не бива да зависи от конкретната политическа сила, а да се процедира принципно. Не бива да се забравя, че Реформаторският блок също има евродепутат, но ако и той предяви претенции за свой представител в ЦИК, няма кой да бъде подменен и следователно - трябва да се увеличи броят на членовете на комисията, а те са ограничени на 18.
Законът не отчита динамиката на политическото представителство, защото така е решил законодателят – съзнателно или от некадърност.
Пред БНР тази сутрин и председателят на ЦИК Ивилина Алексиева, изключи промяна на състава на комисията преди изборите на 5 октомври. "Към настоящия момент нито има законова разпоредба, нито има съответната процедура. Към настоящия момент няма такава възможност", заяви Алексиева. Изборният кодекс не е предвидил такава преходна и заключителна разпоредба и съответна промяна може да бъде направена само от следващия парламент, каза тя.
Някои юристи сочат и друг проблем в президентския указ, а именно идеята за провеждане на процедура по публично изслушване на кандидатката на коалицията Катя Иванова. В самото предложение за назначаването й се казва, че публичната процедура по чл. 47, ал. 1 от ИК е била проведена в рамките на самата коалиция. Спорно е доколко такава процедура може да се провежда в рамките на президентската институция, доколкото президентът действа при условията на обвързана компетентност и може да откаже назначаване на предложен кандидат само ако не отговаря на условията на закона, смятат юристи. И задават въпрос – дали например неудовлетворителното представяне на един кандидат по време на прослушването, може да послужи като основание на президента да откаже назначаването му. Според тях е недопустимо президентът да прави такава преценка.
Мирела Веселинова
Недупостимо е прекрояване на ЦИК заради човек на Бареков
"Правен свят", 6 август 2014
Интересен щрих:Очевидно указът е бил публикуван на страницата на Президантството. Намираме линкове към него. Но те вече нищо не отварят, очевидно указът е скрит...
Спекулативно откриване на ЦЕНЗУРА в едно утвърждаване на принципа на редакционната ОТГОВОРНОСТ на медиите пред своята гражданска аудитория
Трима депутати Мая Манолова, Стефан Данаилов и Мартин Захариев внесоха поправка, вменяваща редакционна отговорност на всички медии. Коментар на адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека
Основният проблем е, че те са предложени от български политици и тази законова промяна ще се прилага от български магистрати. Иначе на пръв поглед, ако се чете от страничен наблюдател в измененията и по-конкретно в чл. 177а в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, визиращ редакционната отговорност няма нищо ново.
Прегледах вече първите публикации, в които има доста прибързани, според мен, и самонадеяни изявления, че се задава цензура. Аз смятам, че ако се прилага този текст от нормални, ерудирани, безпристрастни магистрати, той не би навредил, дори в някои случаи би защитил журналистите.
Започвам с алинея 2 на чл. 177а, че доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, ако и когато те са получени по официален ред. Според мен тези текстове са адресирани към българските магистрати, защото само преди няколко години ваша колега г-жа Светлана Йорданова беше осъдена от българския съд за това, че дословно и добросъвестно беше цитирала изказване на наблюдаващ прокуроротносно висящо досъдебно производство, засягащо повдигането на обвинение срещу високопоставен военен, в което прокурора беше казал, че той е замесен. Това добросъвестно беше отразено и точно от Светлана Йорданова, но след няколко години се оказа, че Прокуратурата не може да докаже това обвинение и вместо да търси отговорност от нея защити този военен, осъди вестника, в. „Труд” и журналиста Светлана Йорданова, въпреки че тя абсолютно точно беше цитирала това изказване на наблюдаващ прокурор.
Така че в тази перспектива това е едно напомняне на българския съд, че не може да се търси отговорност от медии за цитати от официални документи, за изявления на публични личности и т.н.
За това, което не е толкова официално важат общите стандарти за свободата на словото. Да това е едно от фундаменталните права и по българската конституция. То не е абсолютно. То е ограничено от други конкуриращи права, каквито са доброто име, чувството за лично достойнство на другиго, призоваването на насилствена промяна на конституционно установения ред, все ценности, които са защитими от гледна точка на демократичните принципи и от гледна точка на обществения интерес. Т.е. не можем да очакваме със закон да се даде една математическа, точна и непоклатима формула до къде, например, стига свободата на словото и къде е точната граница между него и конкуриращото се с него право на лично достойнство и добро име на другия.
Заплахата е в това, че той може да бъде прилаган, както често се случва в България, от болни мозъци или пък да го прилагат не в обществен интерес, а в изпълнение на частни корпоративни и политически интереси. Тогава и най-добрият закон е безсилен, когато има твърдо решение да бъде смачкана дадена медия, дадена банка, даден правозащитник и т.н.
Сигурно си спомняте, имаше едни избори, на които репортер гласува за 60 лв. А осъден няма. Сигурно си спомняте и последните избори, на които имаше случай „Бобов дол”. Ще има ли такива разследвания в условията на такива закони?
Не мисля, че тази промяна е пречка за такива разследвания и тук отиваме вече в алинея 4, която казва, че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничени от коментарите към тях и това предизвиква някакви опасения.
Медията отговоря за неутралност и за коректност във възпроизвеждането на фактите. Но медията и журналистите не отговарят за своята интерпретация на фактите. Това е стандарта, това е свободата на словото, защото фактите те са обективни, а вече правото и журналистическия професионален дълг на медиите и журналистите е да бъдат пристрастни, да имат своя позиция при интерпретацията на тези факти, но не и да измислят различни факти.В този текст аз не виждам заплаха, за разлика от заплахата за разследващите журналисти в законовата поправка на наказателния кодекс за разпространяване на информация спрямо банки. Аз тук виждам заплаха и виждам стратегия за цензура и за запушване на устата на медиите.
Връщаме се в студиото, за да коментираме така нар. редакционна отговорност. Само ще допълня, че промените са свързани с предложение от ГИСДИ. Аз вчера се чух с Катя Михайлова, която неотдавна коментира изводите от кампанията за последните избори на територията на „Клуба на журналистите”. Вчера тя ми каза, че изводите отдавна са публикувани и не разбира защо новината за внесената промяна предизвиква така журналистите.
БНР, прграма "Христо Ботев"
"Клубът на журналистите" с автор и водещ Ирен Филева, 19 юли 2014
Едно припомняне:
През юли 2014 се разгоря страстна дискусия в медиите. По повод продуктът от медиен мониторинг на ГИСДИ в Евроизбри '2014 - 16 конкретни предложения за корекции и допълнения в Изборния кодекс, отнасящи се до участието на медиите в изборния процес. В не малка част от информациите и интерпретациите по темата ГИСДИ открива партийна тенденциозност и априорен страх от всеки опит за обществено регулиране на "свободните и независими" медии в България с оглед на обществения интерес. ГИСДИ подробно и аргументирано даде своя отговор на въпросните тенденциозни информации и тълкувания на законодателното предложение. Становището на ГИСДИ вижте тук: Медийни реакции
Основният проблем е, че те са предложени от български политици и тази законова промяна ще се прилага от български магистрати. Иначе на пръв поглед, ако се чете от страничен наблюдател в измененията и по-конкретно в чл. 177а в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, визиращ редакционната отговорност няма нищо ново.
Прегледах вече първите публикации, в които има доста прибързани, според мен, и самонадеяни изявления, че се задава цензура. Аз смятам, че ако се прилага този текст от нормални, ерудирани, безпристрастни магистрати, той не би навредил, дори в някои случаи би защитил журналистите.
Започвам с алинея 2 на чл. 177а, че доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, ако и когато те са получени по официален ред. Според мен тези текстове са адресирани към българските магистрати, защото само преди няколко години ваша колега г-жа Светлана Йорданова беше осъдена от българския съд за това, че дословно и добросъвестно беше цитирала изказване на наблюдаващ прокуроротносно висящо досъдебно производство, засягащо повдигането на обвинение срещу високопоставен военен, в което прокурора беше казал, че той е замесен. Това добросъвестно беше отразено и точно от Светлана Йорданова, но след няколко години се оказа, че Прокуратурата не може да докаже това обвинение и вместо да търси отговорност от нея защити този военен, осъди вестника, в. „Труд” и журналиста Светлана Йорданова, въпреки че тя абсолютно точно беше цитирала това изказване на наблюдаващ прокурор.
Така че в тази перспектива това е едно напомняне на българския съд, че не може да се търси отговорност от медии за цитати от официални документи, за изявления на публични личности и т.н.
За това, което не е толкова официално важат общите стандарти за свободата на словото. Да това е едно от фундаменталните права и по българската конституция. То не е абсолютно. То е ограничено от други конкуриращи права, каквито са доброто име, чувството за лично достойнство на другиго, призоваването на насилствена промяна на конституционно установения ред, все ценности, които са защитими от гледна точка на демократичните принципи и от гледна точка на обществения интерес. Т.е. не можем да очакваме със закон да се даде една математическа, точна и непоклатима формула до къде, например, стига свободата на словото и къде е точната граница между него и конкуриращото се с него право на лично достойнство и добро име на другия.
Заплахата е в това, че той може да бъде прилаган, както често се случва в България, от болни мозъци или пък да го прилагат не в обществен интерес, а в изпълнение на частни корпоративни и политически интереси. Тогава и най-добрият закон е безсилен, когато има твърдо решение да бъде смачкана дадена медия, дадена банка, даден правозащитник и т.н.
Сигурно си спомняте, имаше едни избори, на които репортер гласува за 60 лв. А осъден няма. Сигурно си спомняте и последните избори, на които имаше случай „Бобов дол”. Ще има ли такива разследвания в условията на такива закони?
Не мисля, че тази промяна е пречка за такива разследвания и тук отиваме вече в алинея 4, която казва, че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничени от коментарите към тях и това предизвиква някакви опасения.
Медията отговоря за неутралност и за коректност във възпроизвеждането на фактите. Но медията и журналистите не отговарят за своята интерпретация на фактите. Това е стандарта, това е свободата на словото, защото фактите те са обективни, а вече правото и журналистическия професионален дълг на медиите и журналистите е да бъдат пристрастни, да имат своя позиция при интерпретацията на тези факти, но не и да измислят различни факти.В този текст аз не виждам заплаха, за разлика от заплахата за разследващите журналисти в законовата поправка на наказателния кодекс за разпространяване на информация спрямо банки. Аз тук виждам заплаха и виждам стратегия за цензура и за запушване на устата на медиите.
Връщаме се в студиото, за да коментираме така нар. редакционна отговорност. Само ще допълня, че промените са свързани с предложение от ГИСДИ. Аз вчера се чух с Катя Михайлова, която неотдавна коментира изводите от кампанията за последните избори на територията на „Клуба на журналистите”. Вчера тя ми каза, че изводите отдавна са публикувани и не разбира защо новината за внесената промяна предизвиква така журналистите.
БНР, прграма "Христо Ботев"
"Клубът на журналистите" с автор и водещ Ирен Филева, 19 юли 2014
Едно припомняне:През юли 2014 се разгоря страстна дискусия в медиите. По повод продуктът от медиен мониторинг на ГИСДИ в Евроизбри '2014 - 16 конкретни предложения за корекции и допълнения в Изборния кодекс, отнасящи се до участието на медиите в изборния процес. В не малка част от информациите и интерпретациите по темата ГИСДИ открива партийна тенденциозност и априорен страх от всеки опит за обществено регулиране на "свободните и независими" медии в България с оглед на обществения интерес. ГИСДИ подробно и аргументирано даде своя отговор на въпросните тенденциозни информации и тълкувания на законодателното предложение. Становището на ГИСДИ вижте тук: Медийни реакции
Печат
