Четвърта власт
Печат 
Експертите
Внасянето на Законопроект за изменение и допълнание на Изборен кодекс в Народното събрание, изготвен по предложенията на ГИСДИ събуди експертни и медийни реакции. Тук публикуваме мненията на водещи експерти, които бяха разпространени в медийното пространство.
Адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека
"Поправките в Изборния кодекс позволяват и недобросъвестно тълкуване".
"Възможно е в български условия и в тази посока да тръгне тълкуването".
Екимджиев смята, че въпреки че текстовете може да бъдат изтълкувани и в посока, която може да доведе до цензуриране на медиите, в генезиса си те са добри и следват старо решение на ЕСПЧ.
"Въпрос на здрав разум е обаче, ако бъдат приети да не започнат да се прилагат за репресии срещу медиите"
Поправките в Изборния кодекс позволяват и недобросъвестно тълкуване
Коментар за "Клуб Z"
18 юли 2014
Трима депутати Мая Манолова, Стефан Данаилов и Мартин Захариев внесоха поправка, вменяваща редакционна отговорност на всички медии. Коментар на Михаил Екимджиев
Основният проблем е, че те са предложени от български политици и тази законова промяна ще се прилага от български магистрати. Иначе на пръв поглед, ако се чете от страничен наблюдател в измененията и по-конкретно в чл. 177а в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, визиращ редакционната отговорност няма нищо ново.
Прегледах вече първите публикации, в които има доста прибързани, според мен, и самонадеяни изявления, че се задава цензура. Аз смятам, че ако се прилага този текст от нормални, ерудирани, безпристрастни магистрати, той не би навредил, дори в някои случаи би защитил журналистите.
Започвам с алинея 2 на чл. 177а, че доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, ако и когато те са получени по официален ред. Според мен тези текстове са адресирани към българските магистрати, защото само преди няколко години ваша колега г-жа Светлана Йорданова беше осъдена от българския съд за това, че дословно и добросъвестно беше цитирала изказване на наблюдаващ прокуроротносно висящо досъдебно производство, засягащо повдигането на обвинение срещу високопоставен военен, в което прокурора беше казал, че той е замесен. Това добросъвестно беше отразено и точно от Светлана Йорданова, но след няколко години се оказа, че Прокуратурата не може да докаже това обвинение и вместо да търси отговорност от нея защити този военен, осъди вестника, в. „Труд” и журналиста Светлана Йорданова, въпреки че тя абсолютно точно беше цитирала това изказване на наблюдаващ прокурор.
Така че в тази перспектива това е едно напомняне на българския съд, че не може да се търси отговорност от медии за цитати от официални документи, за изявления на публични личности и т.н.
За това, което не е толкова официално важат общите стандарти за свободата на словото. Да това е едно от фундаменталните права и по българската конституция. То не е абсолютно. То е ограничено от други конкуриращи права, каквито са доброто име, чувството за лично достойнство на другиго, призоваването на насилствена промяна на конституционно установения ред, все ценности, които са защитими от гледна точка на демократичните принципи и от гледна точка на обществения интерес. Т.е. не можем да очакваме със закон да се даде една математическа, точна и непоклатима формула до къде, например, стига свободата на словото и къде е точната граница между него и конкуриращото се с него право на лично достойнство и добро име на другия.
Заплахата е в това, че той може да бъде прилаган, както често се случва в България, от болни мозъци или пък да го прилагат не в обществен интерес, а в изпълнение на частни корпоративни и политически интереси. Тогава и най-добрият закон е безсилен, когато има твърдо решение да бъде смачкана дадена медия, дадена банка, даден правозащитник и т.н.
Сигурно си спомняте, имаше едни избори, на които репортер гласува за 60 лв. А осъден няма. Сигурно си спомняте и последните избори, на които имаше случай „Бобов дол”. Ще има ли такива разследвания в условията на такива закони?
Не мисля, че тази промяна е пречка за такива разследвания и тук отиваме вече в алинея 4, която казва, че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничени от коментарите към тях и това предизвиква някакви опасения.
Медията отговоря за неутралност и за коректност във възпроизвеждането на фактите. Но медията и журналистите не отговарят за своята интерпретация на фактите. Това е стандарта, това е свободата на словото, защото фактите те са обективни, а вече правото и журналистическия професионален дълг на медиите и журналистите е да бъдат пристрастни, да имат своя позиция при интерпретацията на тези факти, но не и да измислят различни факти.В този текст аз не виждам заплаха, за разлика от заплахата за разследващите журналисти в законовата поправка на наказателния кодекс за разпространяване на информация спрямо банки. Аз тук виждам заплаха и виждам стратегия за цензура и за запушване на устата на медиите.
Връщаме се в студиото, за да коментираме така нар. редакционна отговорност. Само ще допълня, че промените са свързани с предложение от ГИСДИ. Аз вчера се чух с Катя Михайлова, която неотдавна коментира изводите от кампанията за последните избори на територията на „Клуба на журналистите”. Вчера тя ми каза, че изводите отдавна са публикувани и не разбира защо новината за внесената промяна предизвиква така журналистите.
БНР, прграма "Христо Ботев"
"Клубът на журналистите" с автор и водещ Ирен Филева, 19 юли 2014
"Поправките в Изборния кодекс позволяват и недобросъвестно тълкуване"."Възможно е в български условия и в тази посока да тръгне тълкуването".
Екимджиев смята, че въпреки че текстовете може да бъдат изтълкувани и в посока, която може да доведе до цензуриране на медиите, в генезиса си те са добри и следват старо решение на ЕСПЧ.
"Въпрос на здрав разум е обаче, ако бъдат приети да не започнат да се прилагат за репресии срещу медиите"
Поправките в Изборния кодекс позволяват и недобросъвестно тълкуване
Коментар за "Клуб Z"
18 юли 2014
Трима депутати Мая Манолова, Стефан Данаилов и Мартин Захариев внесоха поправка, вменяваща редакционна отговорност на всички медии. Коментар на Михаил Екимджиев
Основният проблем е, че те са предложени от български политици и тази законова промяна ще се прилага от български магистрати. Иначе на пръв поглед, ако се чете от страничен наблюдател в измененията и по-конкретно в чл. 177а в Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, визиращ редакционната отговорност няма нищо ново.
Прегледах вече първите публикации, в които има доста прибързани, според мен, и самонадеяни изявления, че се задава цензура. Аз смятам, че ако се прилага този текст от нормални, ерудирани, безпристрастни магистрати, той не би навредил, дори в някои случаи би защитил журналистите.
Започвам с алинея 2 на чл. 177а, че доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, ако и когато те са получени по официален ред. Според мен тези текстове са адресирани към българските магистрати, защото само преди няколко години ваша колега г-жа Светлана Йорданова беше осъдена от българския съд за това, че дословно и добросъвестно беше цитирала изказване на наблюдаващ прокуроротносно висящо досъдебно производство, засягащо повдигането на обвинение срещу високопоставен военен, в което прокурора беше казал, че той е замесен. Това добросъвестно беше отразено и точно от Светлана Йорданова, но след няколко години се оказа, че Прокуратурата не може да докаже това обвинение и вместо да търси отговорност от нея защити този военен, осъди вестника, в. „Труд” и журналиста Светлана Йорданова, въпреки че тя абсолютно точно беше цитирала това изказване на наблюдаващ прокурор.
Така че в тази перспектива това е едно напомняне на българския съд, че не може да се търси отговорност от медии за цитати от официални документи, за изявления на публични личности и т.н.
За това, което не е толкова официално важат общите стандарти за свободата на словото. Да това е едно от фундаменталните права и по българската конституция. То не е абсолютно. То е ограничено от други конкуриращи права, каквито са доброто име, чувството за лично достойнство на другиго, призоваването на насилствена промяна на конституционно установения ред, все ценности, които са защитими от гледна точка на демократичните принципи и от гледна точка на обществения интерес. Т.е. не можем да очакваме със закон да се даде една математическа, точна и непоклатима формула до къде, например, стига свободата на словото и къде е точната граница между него и конкуриращото се с него право на лично достойнство и добро име на другия.
Заплахата е в това, че той може да бъде прилаган, както често се случва в България, от болни мозъци или пък да го прилагат не в обществен интерес, а в изпълнение на частни корпоративни и политически интереси. Тогава и най-добрият закон е безсилен, когато има твърдо решение да бъде смачкана дадена медия, дадена банка, даден правозащитник и т.н.
Сигурно си спомняте, имаше едни избори, на които репортер гласува за 60 лв. А осъден няма. Сигурно си спомняте и последните избори, на които имаше случай „Бобов дол”. Ще има ли такива разследвания в условията на такива закони?
Не мисля, че тази промяна е пречка за такива разследвания и тук отиваме вече в алинея 4, която казва, че новините като информационни факти трябва да бъдат разграничени от коментарите към тях и това предизвиква някакви опасения.
Медията отговоря за неутралност и за коректност във възпроизвеждането на фактите. Но медията и журналистите не отговарят за своята интерпретация на фактите. Това е стандарта, това е свободата на словото, защото фактите те са обективни, а вече правото и журналистическия професионален дълг на медиите и журналистите е да бъдат пристрастни, да имат своя позиция при интерпретацията на тези факти, но не и да измислят различни факти.В този текст аз не виждам заплаха, за разлика от заплахата за разследващите журналисти в законовата поправка на наказателния кодекс за разпространяване на информация спрямо банки. Аз тук виждам заплаха и виждам стратегия за цензура и за запушване на устата на медиите.
Връщаме се в студиото, за да коментираме така нар. редакционна отговорност. Само ще допълня, че промените са свързани с предложение от ГИСДИ. Аз вчера се чух с Катя Михайлова, която неотдавна коментира изводите от кампанията за последните избори на територията на „Клуба на журналистите”. Вчера тя ми каза, че изводите отдавна са публикувани и не разбира защо новината за внесената промяна предизвиква така журналистите.
БНР, прграма "Христо Ботев"
"Клубът на журналистите" с автор и водещ Ирен Филева, 19 юли 2014
Иван Радев, председател на УС на Асоциация на европейските журналисти - България
Успяхте ли да видите в детайли предложението на БСП за промени в Изборния кодекс?
Да, видях предложението, което е внесено от БСП, но аз го видях по-рано, тъй като то по същество е на ГИСДИ – Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, които го бяха изпратили до медиите няколко дни преди то да бъде внесено от Мая Манолова и Стефан Данаилов в Парламента.
Реакция нямаше непросредствено след изпращането на предложението от самата организация. Реакцията дойде, когато то бе представено като предложение на БСП и много медии с основание или не, съзряха опит за налагане на цензура по време на предизборната кампания, което ясно показва степента на недоверие в политиците – просто медиите не вярват на политиците и не вярват, че всеки опит за регулация от тяхна страна не е насочен към създаване на цензура и към ограничаване на тяхната свобода.
Т.е. много важно е авторството на внесените предложения, защото, внесени от ГИСДИ звучи по един начин, внесени от БСП – по-друг начин, без изобщо да се коментира съдържанието на това, което е внесено?
Точно така ми се струва. Много медии именно сега съзряха и понятието редакционна отговорност, което всъщност присъства и в сега действащия Изборен кодекс. Разбира се, когато предложенията съдържат текст, който забранява на медиите да накърняват доброто име на политиците по време на предизборната кампания, трябва да си зададем въпроса колко от нашите политици имат добро име изобщо. Как може да накърниш нещо, което го няма?
Това са неоспорими правила в журналистическата етика да не бъде накърнявано доброто име на никого, така че, може би има смесица от безспорни текстове и други, които могат да бъдат спорни. Вие лично виждате ли някаква опасност в така формулираните текстове?
Опасност няма, тъй като няма време да бъдат приети и парламентарнте избори ще бъдат по приетия 2014 Изборен кодекс. Положителното виждам в областта на разпоредбата, че медиите трябва да предоставят еднакви условия за всички партии, да ги обявяват достатъчно дълго предварително.
Интервю на Таня Величкова
Европейска гражданска инициатива за медиен плурализъм
"Евранет плюс", БНР, 29 юли 2014
Успяхте ли да видите в детайли предложението на БСП за промени в Изборния кодекс?
Да, видях предложението, което е внесено от БСП, но аз го видях по-рано, тъй като то по същество е на ГИСДИ – Гражданска инициатива за свободни и демократични избори, които го бяха изпратили до медиите няколко дни преди то да бъде внесено от Мая Манолова и Стефан Данаилов в Парламента.
Реакция нямаше непросредствено след изпращането на предложението от самата организация. Реакцията дойде, когато то бе представено като предложение на БСП и много медии с основание или не, съзряха опит за налагане на цензура по време на предизборната кампания, което ясно показва степента на недоверие в политиците – просто медиите не вярват на политиците и не вярват, че всеки опит за регулация от тяхна страна не е насочен към създаване на цензура и към ограничаване на тяхната свобода.
Т.е. много важно е авторството на внесените предложения, защото, внесени от ГИСДИ звучи по един начин, внесени от БСП – по-друг начин, без изобщо да се коментира съдържанието на това, което е внесено?
Точно така ми се струва. Много медии именно сега съзряха и понятието редакционна отговорност, което всъщност присъства и в сега действащия Изборен кодекс. Разбира се, когато предложенията съдържат текст, който забранява на медиите да накърняват доброто име на политиците по време на предизборната кампания, трябва да си зададем въпроса колко от нашите политици имат добро име изобщо. Как може да накърниш нещо, което го няма?
Това са неоспорими правила в журналистическата етика да не бъде накърнявано доброто име на никого, така че, може би има смесица от безспорни текстове и други, които могат да бъдат спорни. Вие лично виждате ли някаква опасност в така формулираните текстове?
Опасност няма, тъй като няма време да бъдат приети и парламентарнте избори ще бъдат по приетия 2014 Изборен кодекс. Положителното виждам в областта на разпоредбата, че медиите трябва да предоставят еднакви условия за всички партии, да ги обявяват достатъчно дълго предварително.
Интервю на Таня Величкова
Европейска гражданска инициатива за медиен плурализъм
"Евранет плюс", БНР, 29 юли 2014
Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ
Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.
Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори
Медияпул, Полина Паунова, 18 юли 2014
Вижте: Становище на СЕМ относно предложенията на ГИСДИ за промени в ИК
Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар
Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.
"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно".
Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.
"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно".
Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.
Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори
Медияпул, Полина Паунова, 18 юли 2014
Вижте: Становище на СЕМ относно предложенията на ГИСДИ за промени в ИК
Проф. Нели Огнянова, член на Правния съвет при Президента
Проектът е изготвен от ГИСДИ на основата на мониторинг на кампанията за избори на членове на ЕП, се казва на сайта на организацията.
Становище има и Съветът за електронни медии. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите.
Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ, за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.
В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност, има какво да се коментира, тук обаче темата е друга – двойната позиция и вземането на решенияв държавата.
Личен блог на Нели Огнянова, 19 юли 2014
Становище има и Съветът за електронни медии. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите.
Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ, за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.
В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност, има какво да се коментира, тук обаче темата е друга – двойната позиция и вземането на решенияв държавата.
Личен блог на Нели Огнянова, 19 юли 2014
Печат
